Празници и обичаи

Празници и обичаи

В нашия край, в село Морава се празнуват:
Гергьовден – на този ден възрастните от семейството колят агне, жените през това време гласят ориза със дробинето, върху което ще се сложи агнето, за да се пече. След като се нагласи, някои хора пекат агнето в пещ, а други изкопават големи трапове. След 3ч. печене, агнето се вади и се сяда на трапезата.

Васильовден
На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от великите философи и писатели на ранно-християнската църква. На този ден върху празничната трапеза трябва да поставите петел. Приготвя се баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки. Клонките се наричат на домашните животни, за здраве, за къщата, за богатство… На Васильовден се яде и свинско, свинското месо се принася и кади. След вечеря се събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня като наричат: “Хайде да се ражда вино, жито, коприна, тютюн”. Васильовден е свързан с повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди, напр. чупят се орехи, ако ядките са здрави и едри, здрави ще бъдат и всички в семейството. Ако по време на вечерята някой кихне, е на добро. На кихналия се кръщава първото родило се животно. Около огъня пък се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Васильовден е известен и с обичая сурвакане. Още преди зазоряване децата със сурвачки от дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ошав, тръгват от къща на къща и извършват обреда. Удрят леко по гърба и нареждат пожеланията си за здраве и берекет, понякога се сурвакат и животни за плодородие.

Великден
Великден е един от най-светите християнски празници. За великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи – символ на новия живот през пролетта и възкресението на Христос. Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На Великден трапезата във всеки дом трябва да е богата – обреден хляб, баница, пиле и най-вече яйца и козунак. Великден се празнува три дни, а подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица.

Боядисване на Великденски яйца

Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. От тогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
Великденските яйца се боядисват обикновено във Велики Четвъртък, или в съботата преди Великден. С първото, боядисано в червено яйце, се рисува кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона или се пази някъде в дома до следващия Великден. След точно една година се чупи и ако се е запазило, а не е развалено, тогава домът ще се радва на радости и благополучие през идната година. Яйцето не се изхвърля, а се заравя някъде близо до дома.

Боренето с яйца е основен момент във Великденска традиция. В “боренето с яйца” всеки преживява символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година. Всички се „борят“ с червени и шарени яйца, това се прави за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.

Някога преди козунаците да станат така популярни на този свят празник, за Великден са се приготвяли така наречените обредни хлябове. Те представлявали пити, украсени и сплетени и с отредени 5 места в тях за червените яйца. Боядисаните яйца се поставяли по едно в четирите края на питата и едно в средата ѝ. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се месят козунаци.

На Великден се обличат нови дрехи – тази традиция символизира възраждането на новия живот през пролетта и Възкресението Христово.
Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят в домовете си.

Всяка година българските владици носят свещен огън от Божи гроб. Това е огънят, който се самозапалва в храма там. В началото няма топлина, но след като погори малко, става истински топъл огън. Този свят огън се разнася по всички църкви и точно в 12 часа, след като приключи тържествената церемония, попът изнася свещ, запалена с този огън и всеки може да си вземе частичка от него. Със запалената свещ, църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие. След като човек се прибере в дома си, със същата свещ в ръка се обикалят всички стаи, с молитва към Господ да пази този дом. Накрая свещичката се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря. На Великден се поздравяваме с думите „Христос Воскресе!“ и в отговор чуваме „Воистина Воскресе!“.

Рамазан Байрам
Байрамите са подвижни празници и се отбелязват на различни дати. Преди първия байрам – Рамазан байрам (или Шекер байрам), трябва да се пости 30 дни. Гладува се през деня – закусва се много рано и от изгрев до залез не се поемат храни и напитки. През деня се казва пет пъти молитва. Самият байрам се празнува, като мъжете отиват на джамия, а след това се слага празнична трапеза. На този ден е прието да се иска прошка от близки, приятели и съседи.

Курбан Байрам
Подобно е и празнуването на Курбан байрам, когато задължително се коли коч или агне, затова другото наименование на празника е Коч байрам. Легендата разказва, че някога живял добър човек на име Ибрахим. Дълги години той нямал деца. Веднъж Ибрахим обещал пред Аллах, че ако го дари с наследник, ще му го принесе в жертва. Молбата му била изпълнена и след година съпругата му родила момче. Нарекли го Исмаил, когато детето навършило 7 години, баща му го отвел в гората, за да изпълни клетвата си, като го принесе в жертва. Когато се опитал да заколи момчето обаче, небето се разтворило и се спуснал един овен. Ибрахим разбрал милостта на Бога и принесъл животното в жертва. Така се родил ритуалът Курбан байрам. На този ден богатите раздават месо на по-бедните, а също и други дарове.

Бъдни вечер
На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната се нарича с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. В полунощ, според Православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос. Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщава на намиращите се близо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада Бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век Църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на персийското божество Митра.
Един малко познат символ на Бъдни вечер е бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече 3 – годишно дъбово дърво, което да е дълго, но и да може да влезе в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“. Когато получел отговор „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавало дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома както и на раждането на Исус Христос. Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри това означавало изобилие. Пепелта от бъдника също не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пази от бродници и житоманци.
Според традициите трапезата трябва да е тържествена, тъй като това е последния ден от четиридесетдневните коледни пости, които са започнали на 15 ноември. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременността при жените) или 11.

Новогодишната вечер събира цялото семейство, много роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Както на масата на Бъдни вечер, така и на Нова година трябва да има лук, чесън, жито, сушени плодове, орехи, туршия. Баницата с късмети се приготвя с парчета, колкото души има около масата плюс едно. В нея се слагат късмети и малки дрянови клончета с пъпки. Всеки взима парчето пред него, а късметът определя предстоящата година. Дряновите клончета след вечеря се хвърлят в огъня – ако изпукат е на здраве и берекет. Първото парче се нарича на Св. Богородица. Най-известният обичай за Нова година е сурвакането. Децата, събрани на групичка, обхождат домовете на близки и съседи и всяко носи сурвачка, украсена с преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета. Сурвакарите започват от най-възрастния член и благославят цялата къща: „Сурва, сурва година! Златен клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул под стреха, голям грозд на лоза, пълна къща с деца, пълна кесия с пари, пълна къща с коприна, живи, здрави до година, до година, до амина!“. Домакините даряват сурвакарите с дребни пари, орехи, сушени плодове и малки подаръци.

Сватба

Сватбата при калдарашите се подготвя изцяло от семейството на момчето – младоженец: свекъра и свекървата, техните преки роднини и съответно се заплаща от тях. Традиционно сватбите са големи и пищни и продължават до сутринта. Това е така, защото при калдарашите не се дават подаръци на младите, а се “отчитат” пари – това отнема време.

На всяка калдарашка сватба има официална част: на фона на ръченица започва подреждането на официалната маса пред свата, бащата на момичето. Официалното поднасяне го прави бащата и семейството на младоженеца, помагат и други младежи. Традицията повелява задължително в менюто да присъстват малки печени прасенца – добре украсени, галони с уиски (преди ракиите са били на почит, но не и напоследък), пуйки, пилета, торти, всякакъв друг вид алкохол. Всичко това естествено се сервира не само на масата на сватовете, но и на всички най-близки роднини на булката. След подреждането на сватовите маси, се преминава през всички останали, като обичайно им се сервира уиски, някъде прасенца, на друго място пуйки, торти и така, докато всички се включат в угощението.
Парите
Парите играят голяма роля във всяка циганска сватба – и това не е чудно, защото те играят голяма роля и в живота на всеки човек. Калдарашите приемат това за нормално и затова обичаят е вместо подаръци на младото семейство да се дават само пари. Даването на пари от всеки гост се нарича “отчитане” или “даряване”.
При отчитането принципно се дават пари, но близките могат да дарят и злато. Започва се от бащата на булката. Редно е той да дари поне половината пари, които е получил за нея, а ако е заможен – и повече. Докато се отчита, той има право да ръководи музиката и да поздравява, колкото и когото си поиска. Тъй като роднините са много, процесът на отчитане е дълъг и шумен.
Всеки се поздравява и естествено най-големите поздрави са за младите, булката и нейното семейство – родителите, отгледали и запазили достойното момиче. След това се продължава с отчитането, поздравите, докато всички присъстващи минат по реда си
На следващия ден е т.н. честито (благата ракия). Принципно този ритуал се прави в дома на булката. Сутринта или на обяд младите приготвят менче с вода, украсено със свежи, красиви цветя. Булката полива на по-възрастните от водата и им дава по едно цвете, което символизира нейната девственост, чест, а те оставят железни пари във менчето с пожелание за здраве, късмет, много деца и т.н. Родителите на булката също даряват дъщеря си със злато (или златна монета или накити). Коли се агне, пак се яде и пие, и така във веселби минава и този ден.
Обикновено двамата млади живеят при семейството на момчето или в отделна къща наблизо. Тъй като сватбата се прави в града на момичето, вечерта, ако новият дом на младите е по-близо, младоженецът и роднините му вземат булката и още в същия ден се прибират, а ако е далеч, това се случва на следващия ден.
Там има пак кратък ритуал – на въвеждането на булката в новия й дом. Свекървата посреща новото семейство. С кърпа, увита около вратовете и на двамата млади и с хляб под мишници или в ръцете им, тя ги приканва, въвежда под покрива на новия им дом. Има и хубава голяма пита, мед, сол и много благословии. И разбира се има пожелания за много разбирателство, уважение, любов и деца!

Кръщене
Кръщенето представлява църковен ритуал, чрез който кръщаваният приема християнската вяра. Тайнството Кръщение, както още се нарича, се извършва само веднъж и затова е неповторимо като раждането на човека.
Обикновено кръщаването се извършва още, докато детето е малко или дори бебе. Родителите често избират първата годинка като най-подходящото време за това.
Особено важен е изборът на този, който ще въведе новия християнин във вярата. Той става негов кръстник и започва да се счита за духовен баща на детето.
Заедно с родителите, той се грижи за кръщелника си и се задължава да го напътства в праведен живот. Между него и новопокръстения има силно духовно родство, което не може да бъде пренебрегнато.
Кръщението може да се извърши в църква, храм или манастир. За самия ритуал са необходими бяла хавлиена кърпа, сапун, погача, червено вино, мед, бонбони, нови дрешки за детето и празна кутийка.
Желателно е дрешките да са бели, защото белият цвят символизира полученото вече опрощение на греховете. По традиция всички необходими вещи се купуват от кръстника.

Абитуриентски бал – на този ден родителите правят пищни балове на своите деца, като се стараят да ги облекат в най-скъпите дрехи и обувки. Наемат най-хубавите и скъпи коли, за да закарат децата си до съответното място. На баловете се канят много хора и всички гости подаряват подаръците, които са нагласили.

Изготвил: Бетина Симеонова, образователен медиатор в ОУ “Св.Св. Кирил и Методий” с. Морава, общ. Свищов