Котел

Профил на местната общност и нейния образователен статус

В нашата общност ромите се самоопределят като цигани. В град Котел има обособени четири ромски махали:
– кв. Изток
– кв. Садина
– кв. Зърнени храни
– музикантската махала, която е гранична с каракачанския квартал и в нея живеят българи, роми и каракачани.
Всеки квартал спазва общи традиции. Най-интегриран е кварталът на музикантите, където се говори основно на български език. Общото за цялата общност в града е, че всички се самоопределят като цигани, т.е. възприемат нарицанието “цигани”, а понятието “роми” им е чуждо.

В близост до гр. Котел, на около 15км. се намира село Градец, което е с основно ромско население. Те също се определят като цигани.

В село Тича, на север от Котел, също има обособена ромска махала, в която местната общност също се самоопределя като цигани, но поради дългогодишното съжителство с турци, са приели част от техните традиции.

Основната религия на ромите в котленско е християнство. Те са представители на протестантството. Посещават се основно евангелски църкви и хората са много отдадени на вярата си, което се отразява положително на ценностната система и възпитанието им.
По данни от 2011 г., 3667 души от населението на града се самоопределят като българи, 1177 души – цигани, а 61 души – турци но в днешно време циганите са много повече само в гр. Котел са около 1800 души.

В град Котел ромите са два типа: представители на общоприетите метагрупи- Градец -дървари, Котел – музиканти (дръндари), гъбари, билкари, в зависимост от начина на препитание. Всички са християни и посещават евангелска църква.
Общото определие за цялата общност по-скоро клони към йерлиите.

Ромите в Котел, в различните квартали говорят различни езици, в зависимост от нивото на образование и социално включване в гражданското общество.
Град Котел:
– в квартала на музикантите и кв. Зърнени храни говорят основно български език в семейна среда, а по-възрастните ромски. Някои от младите разбират, но не владеят разговорно ромски език.
– в кв. Изток и кв. Садина говорят основно на ромски в семейна и приятелска среда, но владеят отлично български език и на обществени места говорят само на официалния език.
В с. Градец, кв. Изток и Запад, говорят основно на ромски език, имат проблем с усвояването на български език.
В с. Тича владеят ромски и турски, в зависимост от средата говорят и двата езика. Идентично с ромите в Котел, на обществени места говорят основно на български и нямат затруднения с усвояването и владеенето на езика.

Младите роми в нашия край говорят основно на български език, като изключение правят ромите от с. Градец. Това се дължи на високото ниво на образование на родителите и съжителството с още три етнически групи. Община Котел е сред общините известни с мирното съжителство между етносите и толерантното отношение помежду им. Съвременните родители, възпитават децата си, че е много важно да говорят на български език, за да не се отразява това върху говора и възприемането им в обществото. Младежите, дори в приятелска среда, в квартала, помежду си, разговарят на български език. Голяма част от ромите, основно в музикантския квартал разбират, но не употребяват ромски език в ежедневието си.
В днешно време на ромски език говорят основно по-възрастните представители на общността. Важно е да се отбележи, че в Котел, Тича и Градец говорят три различни диалекта на ромския език. Диалектът, на който ромите в Котел говорят е сходен само и единствено, с този на ромите в Лясковец и Златарица (Великотърновска област).

Ситуацията с разбирането на български език в детска възраст е различна, в зависимост от средата, в която израства детето. По голямата част от децата, постъпващи в детска градина разбират това, което учителката им говори. Проблем в тази област се наблюдава основно в с. Градец, където децата не посещават детска градина. Причините за това са няколко:
– В селото, въпреки високата раждаемост няма изградена детска градина, но общината е взела мерки и предстои изграждането на такава с подкрепата на УНИЦЕФ.
– Родителите, често сменят местонахождението си, в зависимост от това къде има работа. Това е и причина за голямото текучество и висок процент на отпаднали ученици в образователната система.

В Котел почти всички деца, с изключение на единични случаи от кв. Садина и кв. Изток посещават детска градина. Причината за непосещението на тези единични случаи е финансовият елемент, заплащане на месечна такса, която родителите не могат да си позволят.
При постъпване в училище през последните години не се наблюдава затруднение при децата по отношение на владеенето на български език. Като ключов фактор за това може да посочим елемента на задължение за посещение на предучилищна група от 4-годишна възраст.
В нашата общност, всички роми завършват минимум основен етап на средно образование. Отпадането на ученици се наблюдава едва в гимназиален етап. В сравнение с турския етнос, ромските деца владеят на много по-високо ниво български език, много по-рядко използват майчиния си език в училище и това си личи. Като положителен пример в тази насока, бих посочила и допълнителните занимания с децата, които имат трудности в усвояването на езика, колкото и да са малки те.
Важно е да отбележим и отношението на педагогическите специалисти в работата им с уязвими групи и допълнителните усилия, които полагат. Още един положителен пример в нашата общност по отношение на образованието е фактът, че голяма част от младите роми завършват средно образование и не малка част от тях продължават да учат в университет.

Важна промяна по отношение на образованието се наблюдава и при младите роми музиканти. Все по-рядко те прекъсват образованието си, за да реализират професионалната си кариера. Много от тях придобиват средното си образование в Националното училище за фолклорни изкуства в града и дори има такива, които продължават в университет.

В котленско ромите имат няколко характерни занаята. Едва ли има човек в България, който да не свързва котленските роми с музиката. Преди години ромите в Котел са били незаменима част от военните оркестри. С гордост мога да споделя, че бащата на моята баба – дядо Богдан е бил точно такъв високоуважаван военен музикант. Други видни представители на котленските музиканти са имена като Величко Памуков (старши) – оперен певец, завършил Консерваторията; Младен Малаков – кларнетист и неговата покойна съпруга Фанка Малакова, която е завършила Консерваторията със специалност оперно пеене и е била учител по солфеж в НУФИ „Ф. Кутев“; Величко Памуков (младши) – кларнетист; Красимир Джамбазов – цигулар; Ангел Мянков -учител по пиано и солфеж в НУФИ „Ф. Кутев“; Минко Георгиев – действащ учител по солфеж и корепетиция в НУФИ „Ф. Кутев“ и най-младият успешен представител на котленските музиканти на международната сцена – Владимир Диндиряко, възпитаник на НУФИ, който популяризира българската народна музика чрез сладките звуци на кавала.

Много са имената на котленските музиканти дали своя принос към развитието, както на народната музика, така и на съвременните музикални стилове. С тази кратка хронология ви запознах с представители на пет поколения. Днес все още вярвам, че и в бъдеще ще бъде така. Основен занаят и поминък на котленските роми е любовта към музиката. Много млади момчета към момента са част от сватбарски оркестри и радват с таланта си хората в най-веселите им моменти.

Носи се легенда, че когато Бог разпределял талантите на ромите, пръснал музикантите по целия свят и когато го попитали от къде ги взима, той им отговорил от Котел.

Интересен елемент от традиционния котленски фолклор е твърдението, че в Котел има две музикални училища – едно горе на върха, където музикантите се учат да четат музиката и едно долу в махалата, където се учат да я чуват и усещат чрез всички свои сетива и емоции.

Друг основен поминък на ромите в Котел е брането на билки и гъби. Ромите в нашия край, познават всяко кътче на дълбокия Балкан и всички видове ядливи и отровни гъби. Безспорно за практикуването на този занаят са необходими отлични умения за ориентация в гората, физическа издръжливост, познания за всеки един вид гъби и тяхната обработка. Една част от ромите в Котел берат гъби от гората, но друга част се занимават с изкупуването, обработката и износа на гъбите на международния пазар. На територията на общината има изградени 10 бази за преработка на Манатарка и Трюфел, предназначени за износ за пазара на страни като Испания, Италия, Франция и др. Това е пример за развитието на предприемаческия и търговски дух на котленските роми и за това как един поминък може да се превърне в успешен бизнес. Това се предава през поколенията и младите също изкарват прехраната си с това. В този бизнес отново ясно си личи мирното съжителство и партньорски отношения на ромските бизнесмени с представители на другите етноси, в този бранш.

Относно брането на билки – то е било характерен занаят на по-възрастните ромки от града, които са познавали билките толкова добре, че са умеели да ги съчетават и да приготвят лековити мехлеми и отвари за болести и подсилване на човешкия организъм. За съжаление този занаят е сред изчезващите.

Килимарство – в нашия край килимарството също е много разпространен занаят още през 1978 г. много от ромските жени в нашия край владеят тази професия. И до днес този занаят се практикува от ромските жени. В последно време този занаят се съживи отново, започна търсенето на котленските килими което оказа влияние върху тази професия и в момента се обучават нови кадри, които да запазят занаята. Държа да отбележа, че кадрите са от ромски произход, които много сръчно и бързо възприемат занаята.

Характерен занаят за ромите от кв. Изток в гр. Котел и ромите от с. Градец е дърводобива. Този занаят се практикува семейно – и от мъжа, и от жената, а там, където децата са годни за тежка физическа работа също се включват в процеса. Този занаят също се предава през поколенията, но през последните години много млади момчета предпочитат да се насочат към професионалните гимназии по селско стопанство, за да придобият квалификация за лесничеи, с която имат възможност да започнат работа в държавните горски стопанства. В младите поколения се губи и елементът на работа на жената в гората.

С нарастването на нивото на образование в ромската общност и успешната социализация на по-младото поколение, днес занаятите са все по-разнообразни. Младите момчета основно се занимават с характерните, гореописани занаяти като активно навлиза и строителството.
Ромската жена в общността също намира своята професионална реализация в различни области:
– образование (учители, възпитатели, образователни медиатори)
– администрации на общински институции
– социална сфера (социални работници, трудови посредници, здравни медиатори)
– полиция, медицина, частен бизнес и др.
– туризъм – хотели и ресторанти

Котел е сред центровете на Възраждането и тук е било неизбежно и неприемливо да нямаш образование и да бъдеш неграмотен. В нашата общност образованието е основна ценност и приоритет на семействата. Ромите в нашия край започват да посещават училище още през 50-те години на 20в. Родените деца след 60-те години са записани на училище почти 90 процента. Посещавали са детска градина и след това задължително продължават обучението си до 8 клас, с малки изключения на деца, живеещи в семейства, които са работили в сферата на дърводобива.

Първите роми от град Котел, които получили средното си образование са родени през периода 1940-1950. През 60-те години са първите роми със средно и висше образование.

 

Изготвил: Златина Боянова, град Котел