Празници и обичаи
Ромите в котленско са християни (протестанти – евангелисти), най-големите празници за нас са големите християнски празници Рождество Христово и Възкресение. За нас това са семейни празници и възможност да споделим топлината на семейния уют, на вкусна и пищна трапеза, както и да почетем благодарността си към Бога.
Бъдни вечер – 24 декември
На този светъл празник всички постим. През деня, основно жените, приготвяме традиционните гозби за празника, които са само постни (месото отсъства), като например боб, сърми от лозови листа, жито, безквасен хляб, ошав и др. Преди да пристъпим към хранене всички се изправяме и правим молитва, водена от най-възрастната жена в семейството, в която благодарим на Бог. Този момент опонира на българската традиция с възрастния мъж като това е специфично за ролята на жената в ромската общност. Трапезата остава на масата през цялата нощ, защото вярваме, че Бог ще ни посети, а щом сме го поканили с молитва на трапезата е редно да го изчакаме.
След вечеря се ходи на молитвена служба в молитвения дом – не палим свещи и не се кланяме на икони.
Рождество Христово – 25 декември
На този ден всички отново посещаваме църква. Интересен факт при нас е, че големите празници се празнуват общо от всички църкви с едно общо тържество. Там празнуваме заедно с всички християни, децата са приготвили празнична програма, а пасторът – празнична молитва. Трапезата за Рождество е пълна с различни ястия, като в някои семейства се среща и традиционната за българите пуйка. Този момент е изключително важен за всички семейства. През последните години много от младите са в чужбина, но за тези празници се прибират, за да споделят тези моменти със семействата си. Подаряваме си и подаръци.
Василица /Васильовден/ – Нощта на 13-ти срещу 14-ти януари
За ромите в котленско Васильовден е най-големият ромски празник. Този празник се отбелязва различно през годините и паралелно с развитието на местната общност търпи промени. На този празник всички роми се завръщат по домовете си, за да отпразнуват празника. Специфичен момент е факта, че музикантите отказват своите ангажименти, за да останат тук и да празнуват със семействата си, а след това и с цялата ромска общност. В навечерието на 13-ти януари се приготвя трапеза идентична с трапезата за Нова година – баница с късмети, вкусни гозби и задължително трябва да присъства птица с кисело зеле и ориз, защото се вярва, че е на берекет.
След вечеря в голям ресторант има организирана т.нар. вечеринка, на която се събира цялата ромска общност от града, околните села, а до преди години задължително пристигаха и ромите от Лясковец и Златарица, чиито корени са именно от Котел – това е пример за единството на дръндарската общност, въпреки демографските причини за разселването на котленските музиканти в Търновско.
В началото на вечерта видният котленски представител на ромската общност – Сашо Памуков разказва в детайли историята за Куция Васил и спасяването на ромите, извършва ритуалното прикаждане /символично/ на целия ресторант, благославя с наричания и пожелания за добра поличба и берекет всички присъстващи. Важен момент от тази вечеринка е, че с нас празника споделя и кметът на нашата община без значение от неговата етническа принадлежност, в символ на уважение към цялата ромска общност на територията на общината. В миналото на 14-ти сутринта сурвакари са обхождали домовете, но през последните години тази традиция е закърняла. В последните години вечеринката на 13-ти е съпроводена от вече традиционната музикантска среща, която се организира на 14-ти и събира музиканти от цялата страна, за да споделят магията на сватбарската музика, която несъмнено е дар от Бога за ромската общност.
Петльов ден се отбелязва на 2-ри февруари всяка година. Традицията повелява във всеки дом, където има мъжка рожба, да се коли петел, да се готви с ориз и да се раздава на близки и съседи. С годините, за да не се пренебрегва фигурата на момичетата за тях се приготвят т.нар. „тиганици“, които се поръсват с пудра захар и отново се раздават за здраве. С по-голямо тържество някои семейства отбелязват първия петел или тиганици на своята рожба.
Този празник се отбелязва в чистия му вид, съхранен като традиция в котленското село Тича. При ромите в Котел празникът е на изчезване, поради интензивното евангелизиране на общността и приемането на празника за вид идолопоклонство чрез жертвоприношение.
Гергьовден
Ромите в гр. Котел честват и отбелязват този празник според българската традиция, с разликата, че религиозния момент на почитане на светеца го няма. Празнува се като ден, в който приветстваме пробуждането на природата от зимния ѝ покой. Символ на това приветствие е окичването на входните ни врати с букови клони, за които специално се ходи в гората от главата на семейството, докато жената приготвя празнична трапеза, на която присъства агнешко, което в силно евангелизираните семейства е заменено със свинско или пилешко месо. Традиционно на този ден отново семейството е заедно.
Само на 15 км от нас, в село Градец, празникът е много повече от това. Там във всеки дом се коли агне в чест на мъжките рожби и мъжете в семействата. Веселба, музика и танци огласят Балкана в продължение на 5 дни. Това е и периода, в който основно се провеждат сватбените тържества в селото.
8-ми Април
В град Котел основният организатор на чествания по повод Международния ден на ромите е бил и все още е градоначалника, въпреки периодичните промени. Котел е град на етносите и тук всеки празник е важен за всички граждани и следва да бъде уважен. Кметът възлага на експертите и ромските активисти да организират честване под формата на надсвирване, за да има възможност цялата общественост да се порадва на творчеството на ромите музиканти, а и да научи повече за смисъла и историята на Холокоста, чрез специално подготвен рецитал.
Годеж
Този момент от началото на съвместното съжителство на всяка двойка в града и околностите е различен. Обичайно момичето без предупреждение отива в дома на момчето (след като предварително двамата ДОБРОВОЛНО са взели решение за съвместно съжителство) и щом пренощува там се счита, че е сгодена за него. Вечерта, когато момичето не се прибере в бащиния дом, представители на нейното семейство (различни от родителите), в ролята на посредници, отиват да проверят дали момата е в дома на своя избраник и ако е там доброволно, по свое желание, се договарят за среща с родителите на момичето. Това се счита за т.нар. „кражба на булка“, т.е. взимане без предупреждение. На времето всяка булка така е отивала при мъжа си.
През последните 10 години се наблюдава предварително уговаряне със семейството на булката за момента на встъпване в съвместно съжителство. Тук е важно отново да отбележим влиянието на евангелските църкви, защото все повече млади двойки първо сключват граждански брак и тогава заживяват заедно, като тържеството е на по-късен етап.
Специфично за град Котел е момента, в който булката отива в дома на момчето, а свекървата има ангажимента да ѝ осигури т.нар. „варина“, на която да ѝ поднесе всичко необходимо за живота в новия дом – от бельо, дрехи и обувки до всичката необходима домакинска посуда. Задължително свекървата поставя на ушите на булката златни обеци. Опъва се въже, на което се „излагат“ всички дарове от свекървата за булката, за да могат гостите да видят, че тя е изпълнила своя дълг към снахата. Традиция е всички близки и познати да отидат на т.нар. „честито“, носейки подаръци за младото семейство.
Преди годежът е бил самостоятелно мероприятие, съпътстващо семейното съжителство и основната му цел е била т.нар. „сладка ракия“, която се носи в дома на булката като символ на нейната честност. В наши дни годежът е въпрос на финансови възможности преди всичко, като много от младите семейства предпочитат да го съчетаят със сватбата. Ако има годеж той представлява завеждане на булката в бащиния дом като специфичното тук е, че майката на булката трябва да „дари“ всички сватбари с поне по един чифт дрехи, а младоженците по време на даряването хвърлят върху публиката бонбони и други лакомства. На трапезата задължително присъства традиционната яхния. От страната на момчето се носи задължително пита/хляб.
Носенето на сладка ракия на годежа в дома на момичето е изчезваща традиция поради промяна в моралните ценности на обществото. Това е и специфичен момент за ромската сватба в Котел – не се държи, не се проверява и не се търси честност на булките – приема се, че това е между младите.
Сватба
Подготовката за сватбата започва още по време на годежа с уговорка между двете семейства за периода, с който ще разполагат, за да се подготвят. Най-често сватбата се прави една година по-късно. Традицията е месец или два преди определеното време за сватба, семейството на младоженеца да отиде в дома на булката и официално да поиска провеждането на сватбеното тържество и заедно да изберат официалната дата. В този момент те се уговарят и колко дни ще бъде самата сватба – 1, 2 или 3 дни.
Сватбените приготовления започват с купуването на булчинската рокля, младоженския костюм, както и всички нужни аксесоари. Те се купуват от семейството на момчето, а от семейството на момичето се купуват ризата на младоженеца, вратовръзката и копринената кърпичка, на която се закача малка златна паричка.
В зависимост от предварителните договорки между семействата, сватбата може да бъде няколко вида:
Вариант 1:
Ден Първи – Годеж/къна – ако не е правен голям годеж
Ден Втори – Сватбено тържество (в ресторант)
Ден Трети – Хвърляне на було и носене на булчински чеиз
Вариант 2:
Преди обяд – Къна
След обяд – Сватбено тържество
Ден първи „Къна“
Този ден празнуваме в тесен кръг от двете фамилии. В този ден се приготвя чеиза на булката и се подрежда в стаята, където ще се извършва къната, чеизът е прилежно и красиво подреден и се показва на всички гости, като по-близките закачат пари на чеиза.
Следва предаването на булчинската рокля, която е закачена на една дълга пръчка, за да я виждат всички. Приготвя се и печен петел, който стои изправен върху специално направена питка, която наричаме (калу мару), т.е. (черен хляб). В устата на петела се поставя банкнота и цигара, която е специално за бащата на булката. На него се дарява петела лично от бащата на младоженеца, както и булчинската рокля.
Този ритуал се празнува в дома на момичето, там след почерпка на гостите, забавления и танци, преди залез слънце започва ритуала с къносването на булката. Този ритуал го изпълняват предварително избраните кумове, които задължително трябва да са от родата на младоженеца. Не може брат да бъде кум на брат си, ако е сестра – може да бъде кума на сестра си.
По време на къносването свири духов оркестър, който изпълнява специална мелодия, която се различава от характерните за другите общности. Кумата забърква каната в специален съд, след това започва да я нанася върху косата на булката и я покрива със забрадка. Булката потапя ръце в съда с къната, кумата увива ръцете ѝ в специална кърпа и поставя между двете ръце свещи. Поставя се червена точка с къна на челото на булката. По време на ритуала булката не трябва да говори, а след това не трябва да излиза извън къщата.
Целият ритуал по къносване на булката се извършва в стаята, където е спяло момичето, преди да се омъжи. По традиция три дни преди къната майката на момичето и близките ѝ приготвят и подреждат т.нар. „булчински чеиз“, пред който булката сяда с гръб, за да бъде къносана, в символ на края на нейния момински живот – аналогично с индийската символика на поставянето на бинди.
По време на ритуала младоженецът също стои мълчаливо до булката. След приключване на ритуала, младоженецът потапя ръка в къната и оставя своя отпечатък на стената до вратата на булчинската стая с чеиза. С остатъка от къната се намазват и неомъжените девойки в стаята. Всички поканени гости поздравяват булката и слагат пари в кърпата, след което трябва незабавно да си тръгнат от дома ѝ. Все още булката няма право да говори.
Ден втори
Вече е денят на сватбеното тържество. Още в ранни зори най-старите от семейството са приготвили тесто за традиционните тиганици, с които и сватбата стартира. Старите хора казват така „щом тиганиците се пържат, сватбата е почнала“. В къщата на момчето се извършва ритуала с бръсненето на младоженеца, символ на края на ергенския живот, който протича по следния начин: вика се бръснар в къщата и всички се събират около него, момчето е седнало и чака да засвири музиката, която е специална мелодия, характерна само за нашата област. След като свърши този ритуал, всички тръгват да вземат кумовете от дома им и тръгват с духова музика към къщата на булката, за да я изведат от бащиния дом. Тълпата от хора, които са публика също е много важна част от празненството, тя дава настроение и радостни емоции на празнуващите, колкото повече тълпа, толкова по важни са хората, които правят сватба.
Когато са близо до дома на булката, тя излиза с огледало в ръка и се обръща с гръб към идващите хора. Започва да търси сред тях младоженеца чрез огледалото, когато успее да го зърне, влиза бързо в къщата, за да бъде забулена. Булката е седнала на стол, като ръцете ѝ изобразяват кръг, през който кума и кумата ще прехвърлят булото и ще наричат за късмет, за плодовитост на младите, за здраве и т.н. Това се прави 3 пъти.
Булката излиза от бащината къща забулена, с покрито лице, придружавана от младо момче – брат или близък, а младоженецът трябва да се постарае да откупи булката (тук не говорим за зестра, а за символична сума). Откупвайки своята булка, младоженецът придобива правото да вдигне воала, да целуне булката, да я хване под ръка и със запалени свещи в ръце да поведат сватбената процесия към ресторанта. Ангажимент на кума е да следи свещите да не изгаснат.
Настанявайки се в ресторанта започват всички традиционни ритуали – поднасяне на дарове на кръстниците под ритмите на българска ръченица, булчинско хоро, хвърляне на букет, рязане на сватбена торта и да не забравяме т.нар. „дакия“, която в Котел протича шумно: младоженците са на сцената с торба или кутия, в която събират парите. Всеки гост дава своя дар на младоженците, като се обявява на микрофон кой какво подарява – ако е сума точния ѝ размер, ако е подарък – подробно какъв е. Младоженците поднасят и голям подарък на своите кумове.
Ден трети
Това е деня след сватбеното тържество. Преди залез слънце, сватбарите взимат предварително приготвена сладка баница, наричана „милинче“, натоварват на каруца булчинския чеиз и се отправят към дома на младоженците. Булката отново е облечена и забулена.
По традиция булото се сваля от кумовете, като не се докосва с ръце, а с трендафилови пръчки и се поставя върху цъфнал трендафил в съседния двор. След това се поставя в престилка и се „продава“ символично на свекървата. След приключването на този ритуал се раздава сладката баница.
Влизайки в дома на младоженеца, свекървата постила традиционна котленска пътека, върху която се хвърлят пари и бонбони, а булката стъпва по тях. На вратата младоженците се хващат за ръце, а свекървата поставя на ръцете им чеиза на момчето. Върху чеиза се слага да седне мъжка рожба, а младоженците го целуват, в символ на плодородие в семейството.
Сватбените ритуали приключват с традиционното „замазване“ на вратата на новия дом от булката със сладка вода, в която има здравец.
Кръщене
Възрастта, на която ромите правят кръщене на децата си е между 3 и 7-годишна възраст. По традиция кръстници на детето трябва да бъдат кумовете от сватбата на родителите, ако те са възпрепятствани може да бъдат поканени други роднини или приятели на семейството. Кръщенето се прави в дома на детето, не се извършва в православен храм. Ангажимент на кръстниците е да облекат детето с нови дрехи и да му подарят златно бижу – най-често това е синджир с кръстче, символ на християнството. Ритуалното къпане се извършва в корито, в което се чупят пресни яйца, символ на новия живот и въвеждането в християнската вяра, както и здравец и монети за здраве и благополучие. И двамата кръстници извикват по три пъти в двете уши на детето името му. След извършването на ритуалите се прави празненство в ресторант с традиционните подноси за кръстниците и подаръци. В наши дни младите семейства предпочитат да съчетаят кръщенето с първата годинка на детето.
Пануда – Богородник
Това е важен празник при раждането на дете. Прави се на 20-ия ден от раждането на детето, канят се основно жени и важен елемент от трапезата е боб-яхния. Вярва се, че докато не се направи Богородника, детето не се извежда навън, а майката трябва да се прибере преди залез слънце. Някои семейства го отбелязват с голямо празненство в ресторант.
Първа годинка на детето
За нашата общност това е голям празник. Отбелязва се пищно, с много гости в ресторант, с традиционната веселба и музика. Специфичното тук е, че този, чието име носи детето, трябва да купи златен накит на малкия си наследник. Гостите даряват основно пари още при влизането в ресторанта.
Абитуриентски предбал
Този празник, с гордост мога да заявя, че в нашия край все по-често се празнува и се превръща в един традиционен семеен празник за всяко ромско семейство. Завършването на средно образование се отбелязва с голямо празненство в ресторант, с много гости, музика и изненади за младежите. Родителите правят пищни балове на децата си и се стараят да ги пременят в най-скъпите и красиви дрехи, отново броят на гостите е висок до 200 човека. Всеки кани известни музиканти на празненството, за да бъде интересно и забавно. Гостите дават подаръка си на вратата, посрещнати от семейството на абитуриента.
Изготвил: Златина Боянова, град Котел